Село Баня е едно от най-старите села в Разложката котловина. Първите негови основатели и заселници са били траките. За това свидетелстват остатъците от старо тракийско селище близо до римската баня. Остатъци от тракийско селище има на няколко места извън селото. В началото на IV век пр. н. е. селото и Разложко попаднали под властта на Македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до римската баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено от македонците в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до сега запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при рмската банята, са намерени монети с образите на Филип и Александър Македонски. През III век пр. н.е. в Разложко и по-специално в Баня сред траките проникнал и нов етнически елемент - "Келтите". Дали келтите са дошли през Предела по течението на Струма или през Аврамово по течението на Марица, това не е доказано. Но богатите пасбища и бистрите реки привлекли келтите и те заживели съвместно с траките, като запазили своята вяра и бит и по-късно през Римско време. По това време траките по нашите земи нямали единна и силна държава, а живеели на отделни племена. Това дало възможност на римляните след завладяването на Македония през II в пр. н.е., и по-късно да станат господари и на тракийските земи. Римляните станали господари и на топлите води през I век от н.е. От Римляните в селото има запазена минералня баня, известна днес като Римската баня . Тя е построена в типичен римски стил - ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет, със светилник с комин над свода. По-късно селото е било във владение на Източната римска империя - Византия. Обществен строй е бил робовладелческият. През VII век от н.е. по долината на река Струма и през Предела в разложко постепенно се настанили славяните. Те използвали слабостта на Византия и привлечени от благоприятните природни условия за скотовъдство, се установили завинаги в този красив и благодатен край. Те живеели в мир с местните траки и келти, които ги посрещнали като освободители и унищожители на робовладелския строй. Понеже славяните били по-многобройна маса, те постепенно с течение на времето наложили своят език, нрави и обичаи. Те са дали и имената на различни местности, реки и планини, които са запазени и до днес. По-късно Византия възстановила властта си над Разложко и Баня, но сега местното население предимно славяни имали за свои поданици и са се отказали от робовладелските отношения. Византия се стремяла да им влияе чрез християнската религия и се заела да ги покръсти. През този период част от траките вече са изповядвали християнството. Старото светилище на бог Аполон до римската банята било разрушено и на негово място изградена през II век от н.е. кръстовидна църква "Света Богородица", запазена в основи и до днес. Присъединяването на нашите земи и селото към новообразуваната Славяно - Българска държава през 681 год. е станало през времето на Българския хан Пресиян, внук на хан Омуртаг, царувал от 836-852 год. Освобождението на района от Византийско иго е станало по време на Втората българска държава, при царуването на Калоян 1201 год. След този период различията в местното население предимно славянско с малко българи, траки и келти, почти изчезват и се утвърждава българщината. Това е период на утвърждаване на феодалния строй в нашите земи под зависимостта на Родопските и Македонските български феодали. Баня и Разлог са били във феодална зависимост и от Рилския манастир. Това е видно от грамотата, дадена на манастира от българския цар Иван Шишман от 21 септември 1378 год.

под турско иго...

Село Баня и разложко преживяват под гнета на турците около 530 години. Освобождението идва през 1912 год. Първоначално турци в селото е нямало, и положението на населението не е било много лошо. През XVI и XVII век, когато Турция търпи поражения от Европейските държави и е безилна да спре процеса на упадък в държавата, положението на населението в Баня и разложко се влошава. Турската господстваща класа тогава засилва политическият гнет над покореното население. Едновременно била засилена и религиозната дискриминация и насилствената асимилация на българският народ. Тогава са били извършени най-масовите помохамеданчвания на българите в Родопите, Северна България и Македония. Населението на Баня, също не е било отминато. В Баня е живеел представителя на турската власт в Разложко.По голяма част от населението се е криело в дебрите на Пирин и така сложили началото на днешното Банско. Друга част от християните са се скрили в Рила и селата Горно и Долно Драглище. Християнската църква била разрушена, а гробищата около нея запустели. Построена била джамия и ново мохамеданско гробище. На част от населението и Баня била наложена нова религия, но езикът си останал български. Български си останали и фамилиите на помохамеданчините. По-късно в селото са се завърнали избягалите в планините. Махалите в землището на село Баня като “Могилица”, “Раковица” и “Пресвета” останали почти незасегнати от помохамеданчването. Тях ги сполетяла друга участ – кърджалиите или хаитите, както са известни в нашия край. Това са били разбойнически банди предимно от турци и албанци, които опустошавали българските земи. Те били част от турската армия, които не се подчинявали на централната власт. При набезите си те не правили разлика между мохамеданското и християнското население. Всичко оплячкосвали и изгаряли. Това е първото изгаряне на село Баня до основи станало през 1801 год. Голяма част от селото се е преселило на други места. При султан Мохамед II безчинствата били прекратени. Селото било възстановено. Българите останали живи от махалите се преселили в селото. Богатите българо-мохамедани построили големи и разкошни за времето си домове. Периодът от началото на XIX век до Кресненско – Разложкото въстание е период на стопански и културен подем за село Баня. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. Към 1870 год. в Баня били открити и работели 40-50 занаятчийски работилници, 10 сапунджийници, 10 железоковачи, имало е и много терзии, въжари, бакърджии, тюфекчии и др. Селскостопанското производство също имало успех. Отглеждало се много лен, произвеждали се ленени конци, които се изнасяли. През този период в Баня е имало и големи търговци. Най-известния бил Стойко Мудев, който търгувал със стоки от Беломорието. При подготовката на Априлското въстание Разложкия край бил включен към IV Пловдивски революционен окръг. След Руско-Турската война 1877 год. и решението на Берлинския конгрес – населението на Тракия и Македония да остане под турска власт, постави на историческата сцена така наречения Македонски въпрос. Населението на Баня е възлагало надежди за освобождението си на ВМРО. В Баня бил изграден комитет, в който влизали: Григор Пачеджиев, Иван Пачеджиев, Иван Пунев, Иван Груев, Иван Гюров, Никола Дръдалов, Никола Котупанов, Симеон Драговчев и др. Тук често са идвали организаторите на ВМРО Гоце Делчев, а по-късно и Даме Груев. Село Баня и Разложко били освободени от турското робство, от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 год. Първия кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

книжовна дейност...

До “Баненската буна” 1878 год. селото е дало на българският народ Патриарха на българските учители и книжовници – Неофит Рилски, или светското му име Никола Петров Попов – Катошев /роден е в село Баня 1798 год./. Баня е дала скромния книжовник и просветител свещеник Иван Попанайотов Асянчин, който е бил не само просветител, но и дописник на Цариградския вестник “Македония”, редактиран и издаван от големия български възрожденец Петко Р. Славейков. Този баненски просветител и книжовник ни е завещал и много ценен извор за изучаване историята през 19 век. Това е неговата книжка “Принос за изучаването на Разлога и по-частно на село Баня /Разложка/. Друг дописник на в.”Македония” от същото време е Христо Венедиков. От Баня е и Христо Иванов Дойчинов – писател, документалис, съвременник на “Баненската буна”. От Баня е и майката на Георги Димитров – Парашкева Димова. Потомък на Банянския род е известния български писател Антон Страшимиров. От Баня са дедите му, баща му. Антон Страшимиров обичаше да посещава родното село на своя баща. За него Баня беше “Чудото”. Той пише, че Баня е разположена на “връшник”, под който гори земния огън. Затуй от недрата на този “връшник”, изтича толкова топла минерална вода. Писателят предвиждаше на Баня бъдеще на курортно село. Не само заради обилната лековита минерална вода, но и заради чудната красива панорама, която се разкрива от Баня към Величествените Пирин и Рила. Село Баня е дало и няколко зографи на нашата родина. Техни икони има в много църкви в селищата на Рилското корито, в Рилския манастир и селата по течението на Струма, предимно в Дупнишко и Радомирско. Стефан Ст. Попстаматов, Васил Попостаматов, Иван Терзиев.

С любезното съдействие на дядо Иван Терзиев.